За китовете,които не изчезват

На война с карти могат да играят много, но ние искахме да сме само двама. В телефона си имах 300 номера, но все звънях на един. На масата имаше пет свободни стола, но ние все казвахме ,че са заети, за да сме само двама. Все намирах причина да те прегърна, защото е студено, защото не е студено, защото ми е тъжно: -за изчезващите китове, -за китовете ,които не изчезват и никой не им обръща внимание. Но изведнъж нещо се разцепи, точно между нас. И вече не те достигах ,за да те прегърна. Сега ни остана само войната. Искам поне да си я изиграем двама. И тръгвай. Към другите. Към многото.