Търсене в този блог

вторник, 20 декември 2016 г.

кварталната Лолитка

Здравей! Аз съм Глория. Малката Лори от детската ти градина. Помниш ли ? Заедно късахме лайсните от ръбовете на креватчетата и ги използвахме за шпаги. Аз съм и онова странното момиче от класа ти с шарената коса. Леле,  тогава половната ми беше оцветена в зелено с гранофорин,а другата половина в розаво с фурин.  По-късно започна да ме наричаш и не само ти-,,кварталната Лолитка’’. Ходех по агитките на футболните мачове и събличах тениската си,за да покажа колко много ги подкрепям,  дори и с малкото,което можех да покажа. Също така съм и оная,разхайтената,която избяга и забременя на 17. Пропадналата ти съседка ,която всяка вечер се прибира с различен и в неделите пее до късно АББА –пак съм аз. Не вярваш ? Е ,аз съм  или поне бях . Сега съм онази ,която се измори да чува какво мислиш и говориш за нея. Сега единственият спомен за онази Лори   остана в косите ми,в плахите тъмночервени кичури . Остани с мен да поговорим за времето и гадната ни политика-нали така правят възпитаните и порасналите?

Няма коментари:

Публикуване на коментар