ИГРА НА ДАМА
Търсене в този блог
вторник, 14 февруари 2017 г.
Минало бешело
От дивана с тапицерия от трохи в хола
до сърцата и фалусите, нарисувани по прашните процорци ,
всичко ми напомня за теб,
за нашето минало.
За нашето минало бешело
събота, 21 януари 2017 г.
Моите от двайсет и пет в Испанската
Аз –едно от врабчетата на Испанската
Глава 1
През
далечната 2012 година аз бях обикновена възпълничка седмокласничка ,на ръба на
пубертета и често и на ръба на нервна криза(особено след ежесъботните ми шестчасови маратони по български език и математиа) . Взривоопасна комбинация: хормони и повтаряне дооткат на теореми и правописни
норми. Направо да литнеш от щастие. И така поживях си една учебна година
немила-недрага , накрая обаче с много маневриране, но все,,По жицата’’
успях да стигна до деня,в който да се обадя на майка ми и да й изкрещя по телефона : ,,Мамоо,приета
съм в Испанската’’. От този момент станах официално част от врабчетата на
Испанската гимназията.
Глава 2
През горещото тримесечие преди осми клас
преживях истинска метаморфоза. Знаех,че
самотно се живее в яйце,особено
сред гимназиалния глъч, и
реших ,че е време за моето излюпване. Започнах да ходя на фитнес, понякога даже и по
два пъти на ден (ако случайно някой мускул е останал ненатрениран първия път), и си
направих абонамент за списанията ,,За жената’’ и ,, Cosmopolitan’’. Промених се и то на спринт . Новият ми впит син потник и черните ми големи очила ме караха
да изглеждам ,да се държа ,та даже и да говоря различно. Обаче никъде из
гланцираните страници не пишеше как да се почувствам различно.
Глава 3
Седмица преди септември в Борисовата
градина се организираше среща на
бъдещите врабчета (или на зайците) на Испанската.
Ветровете на притеснението ме вееха още от сутринта ,а на път за там малкото ми
сърчице насмалко да не разкъса скромната ми гръд и да не изхвръкне . Стояха там
на една поляна,между дърветата. Ято от
десетки малки пиленца ,които плахо се здрависват и неловко си задават въпрос
сред въпрос, все едно четат и попълват
някой лексикон. Тази мила,но възнелепа гледка ми подейства успокоително и даже освежаващо . Поизправих стойката си и с
уверена стъпка се смесих с тълпата. Смесих се,но така и не станах част от нея. Имахме
още две срещи. Пърхах с изкуствените си мигли,размятах фризираните си коси
,писуках с кифленското си гласче и до петнадесети септември се бях хванала гадже за чудо и приказ. Високо и хубаво момче,за което всички знаеха
,че няма задълго да остане просто врабче
и скоро ще се превърне в истински гларус.
Глава 4
За да бъдеш що-годе добър ученик в Испанската гимназия,трябва доста да
се обезперушиниш откъм свободно време. В началото на осми
клас не го осъзнавах и вместо да уча ,аз
прекарвах следобедите си в дълго лакиране на нокти, обикаляне из молове и пеене
пред огледалото . Естествено, бързо наредих
оценки като : 1,72;1,50;2(по милост). Стреснах се и реших да се взема в
криле. Обаче просто прехвърчах от едната
крайност на другата. Започнах да уча постоянно: преди и след училище,
събота вечер,на Коледа,докато се храня, даже и докато се къпя. Сякаш ,за да не чувствам живота си празен, постоянно трябваше в него присъства някаква фиксидея, някаква мания.
Глава 4
В средата на осми
клас моят гларус реши,че не иска повече да делим едно гнездо и се разделихме. Липсваше ми .Исках да му задам хиляди въпроси,но
вече се виждахме само отдалече в претъпканите училищни коридори и скоро си намерих нов
приятел-гладуването.
Глава 5
За една година
станах само кости и перушина . Поне всички разходи за храна ми отпаднаха ,защото всеки месец трябваше да
купувам по-малки и по-малки дънки. След още една година започнах да боледувам
през седмица,да нямам сили да ходя на училище или да се видя с когото и да било,а
косата ми започна да окапва. Тогава наистина взех да се плаша. Майка ми също. Водеше ме при какви ли не психолози, диетолози
и психиатри. Всички ми казваха,че ако
продължавам да ям като пиленце ,здравето ми все повече и повече ще се влошава.
Когато го чуех ,с тряскане на вратата излизах от дадения кабинет и си тръгвах. Исках
просто да остана сама. Моето мислене . Другите можеха да се опитат да го
променят,но преди това аз трябваше да реша дали искам да бъде променено.
Глава 6
Цифром и словом
на III (третата) ми година в Испанската спрях да пея пред огледалото и единствените действия ,на които тялото ми беше способно и то пак със затруднения,бяха жизнените
процеси. По това време в училище се
организираше литературен конкурс на тема ,,Животът е чудо’’.
Съчиняването на текстове не ми се стори
като да изисква кой знае каква
физическа активност и реших да участвам. Писах с часове,с дни.
Писах за болката,за лъжливите спасителни пояси,за самотата. Колкото повече
писах,толкова по-лека се чувствах. След време много хора прочетоха разказа ми
,прочетоха мен. За първи път не се чувствах сама. Така моите мании
изчезнаха.
Понякога,за
да полетиш ,трябва да направиш няколко крачки назад,просто за засилка. А за да
стигнеш до другите,да станеш част от ятото,трябва да си стигнал до самия себе.
Подпис: Аз-едно от врабчетата на Испанската.
понеделник, 9 януари 2017 г.
Вик за навик
Часът е пет сутринта.
Парното също е на пет.
Пижамата ми ме гледа от средата на стаята.
Казва ми:
,,Земята се върти и от инерцията се изхлузих".
Знам ,че лъже.
Знам, че й хареса да бъде събличана и хвърляна там.
Знам, че да лягам гола ми е стар, завърнал се навик
Знам, че това е моят вик.
Вик за теб.
Вик за навик.
Парното също е на пет.
Пижамата ми ме гледа от средата на стаята.
Казва ми:
,,Земята се върти и от инерцията се изхлузих".
Знам ,че лъже.
Знам, че й хареса да бъде събличана и хвърляна там.
Знам, че да лягам гола ми е стар, завърнал се навик
Знам, че това е моят вик.
Вик за теб.
Вик за навик.
петък, 23 декември 2016 г.
Сладките от ,,Билла"
Скъпи дядо Коледа
Аз съм от хората ,които всяка година ти правят сладки. Но аз съм и от хората,които като опекат нещо,го изяждат,още преди да е изстинало. Така че затова,като дойдеш вкъщи в коледната нощ обикновено намираш само чаша соево мляко.... И така правя си сладки,ям ги и ми се лепят. Винаги. По всякакви поводи и навсякъде. Природата не е честна :((( Освен това ми се лепят и всички видове недоразумения. Още от малка.
Цяла година в яслата си живеех с дребното недоразумение,че камъните стават за ядене. Мислех си,че са черни,защото са изгорели. Точно като сладките на тате. Той често ми правеше. Спря след един лек инцидент. Един ден той позабрави сладките във фурната. Позабрави ги за дванайсет часа. Кухнята се задими. Където има дим,има и огън са казали хората. Е,и при нас имаше. Едва ли някое друго дете може да се похвали,че баща му по наполеонки и боси крака е гасил пожар. Та разказвах ти за недоразуменията дядо Коледа. Когато бях на пет,в детската градина казаха ,че са те викнали за коледното тържество. Ама се бяха объркали. Аз веднага познах,че е станало недоразумение. Вместо да дойдеш ти,дойде майсторът чичо Мирчо с бяла брада и червен чорапогащник(мъжки).
Колкото по-голяма пораствах,по-големи недоразумения започнаха да ми се лепят. С училището. С приятелките.С гаджетата на приятелките. С родителите ми . С брака им.. С развода им. .....С тате.
С тате. Вече съм на седемнадесет дядо Коледа. На седемнадесет хиляди километра от него. От тате. Хиляди километри недоразумения. Преди малко те излъгах... Дядо Коледа,той не спря да ми прави сладки,защото подпали кухнята. Той спря,защото реши да избяга. Да избяга от мен,от мама.
Знаеш ли ,дядо Коледа,ако направя сладки ще ги изям,няма да мога да им устоя,затова купих от ,,Билла''. Много искам да ги изпратя на тате,но няма как. Той е прекалено далече.
Когато бях на две,си пожелах за Коледа интерактивно коте-Теди. На пет поисках истинско коте.Сега ,когато самата аз съм едно ,,малко коте'', не искам нищо котешко за Коледа. Искам да занесеш сладките на тате,дядо Коледа. Ще избера по-изгорели.
вторник, 20 декември 2016 г.
кварталната Лолитка
Здравей! Аз съм Глория. Малката Лори от
детската ти градина. Помниш ли ? Заедно късахме лайсните от ръбовете на
креватчетата и ги използвахме за шпаги. Аз съм и онова странното момиче от
класа ти с шарената коса. Леле, тогава
половната ми беше оцветена в зелено с гранофорин,а другата половина в розаво с
фурин. По-късно започна да ме наричаш и
не само ти-,,кварталната Лолитка’’. Ходех по агитките на футболните мачове и
събличах тениската си,за да покажа колко много ги подкрепям, дори и с малкото,което можех да покажа. Също
така съм и оная,разхайтената,която избяга и забременя на 17. Пропадналата ти
съседка ,която всяка вечер се прибира с различен и в неделите пее до късно АББА
–пак съм аз. Не вярваш ? Е ,аз съм или
поне бях . Сега съм онази ,която се измори да чува какво мислиш и говориш за
нея. Сега единственият спомен за онази Лори остана
в косите ми,в плахите тъмночервени кичури . Остани с мен да поговорим за
времето и гадната ни политика-нали така правят възпитаните и порасналите?
неделя, 18 декември 2016 г.
Моята реалност
Моята реалност
Моята реалност танцува
прави пълен шпагат
ето седи и бленува
за целувките му по тънкия врат.
Моята реалност носи къса пола
и стегнат корсет
не за да му каже ела,
а просто привет.
Моята реалност обича
да чете за любов и Париж
и не иска на никого да прилича,
а да чуе от него: „Ето я, виж”.
Моята реалност знае
перфектен английски,
но не иска да си признае,
че го следи чак до Софийски.
Моята реалност си пее
една песен романтична
тя в скучен Рай не живее,
а в действителност фантастична!
Завий напред
Завий наляво Завий надясно Завий напред Това е правилният път! Аз съм го правил! Аз съм го утъпкал! Пропадаш в плаващи пясъци,има дърво? Нищо(като теб) . Продължавай ! Този път ще слушаш мене. Себе си ще слушаш другия път ! Другия път! Път Тъп
Абонамент за:
Публикации (Atom)