Търсене в този блог

събота, 21 януари 2017 г.

Моите от двайсет и пет в Испанската


             Аз –едно от врабчетата на Испанската

  Глава 1  
    През далечната 2012 година аз бях обикновена възпълничка седмокласничка ,на ръба на пубертета и често и на ръба на нервна криза(особено след ежесъботните ми  шестчасови маратони по    български език и математиа) .  Взривоопасна комбинация: хормони и  повтаряне дооткат на теореми и правописни норми. Направо да литнеш от щастие. И така поживях си една учебна година немила-недрага , накрая   обаче с много маневриране, но все,,По жицата’’ успях да стигна до деня,в който да се обадя на майка ми  и да й изкрещя по телефона : ,,Мамоо,приета съм в Испанската’’. От този момент станах официално част от врабчетата на Испанската гимназията.
 Глава 2    
    През горещото тримесечие преди осми клас преживях истинска метаморфоза. Знаех,че  самотно се живее в яйце,особено  сред  гимназиалния глъч, и реших  ,че е време за моето излюпване.  Започнах да ходя на фитнес, понякога даже и по два пъти на ден (ако случайно някой мускул  е останал ненатрениран първия път), и си направих абонамент за списанията ,,За жената’’ и                         ,, Cosmopolitan’’. Промених се и то на спринт . Новият ми впит  син потник и черните ми големи очила ме караха да изглеждам ,да се държа ,та даже и да говоря различно. Обаче никъде из гланцираните страници не пишеше как да се почувствам различно.
Глава 3
  Седмица преди септември в Борисовата градина  се организираше среща на бъдещите врабчета (или на  зайците) на Испанската. Ветровете на притеснението ме вееха още от сутринта ,а на път за там малкото ми сърчице насмалко да не разкъса скромната ми гръд и да не изхвръкне . Стояха там на една поляна,между дърветата.  Ято от десетки малки пиленца ,които плахо се здрависват и неловко си задават въпрос сред въпрос, все едно четат и попълват  някой лексикон. Тази мила,но възнелепа  гледка ми подейства успокоително и даже  освежаващо . Поизправих стойката си и с уверена стъпка се смесих с тълпата. Смесих се,но така и не станах част от нея.   Имахме още две срещи. Пърхах с изкуствените си мигли,размятах фризираните си коси ,писуках с кифленското си гласче и до петнадесети септември се бях хванала  гадже за чудо и приказ.  Високо и хубаво момче,за което всички знаеха ,че няма задълго да остане  просто врабче и скоро  ще се превърне в   истински гларус.


Глава 4
За да бъдеш  що-годе добър  ученик в Испанската гимназия,трябва доста да се обезперушиниш откъм   свободно време. В началото на осми клас не го осъзнавах и  вместо да уча ,аз прекарвах следобедите си в дълго лакиране на нокти, обикаляне из молове и пеене пред огледалото .  Естествено, бързо наредих оценки като : 1,72;1,50;2(по милост). Стреснах се и реших да се взема в криле.  Обаче просто прехвърчах от едната крайност на другата.   Започнах да уча постоянно: преди и след училище, събота вечер,на Коледа,докато се храня, даже и докато се къпя.  Сякаш ,за да не  чувствам  живота си празен, постоянно  трябваше  в него  присъства някаква фиксидея, някаква мания.
 Глава 4
В средата на осми клас  моят гларус реши,че не иска  повече да делим едно гнездо и се  разделихме.  Липсваше ми .Исках да му задам хиляди въпроси,но вече се виждахме само отдалече в претъпканите  училищни коридори и скоро си намерих нов приятел-гладуването.
 Глава  5
За една година станах само кости и перушина . Поне всички разходи за храна ми  отпаднаха ,защото всеки месец трябваше да купувам по-малки и по-малки дънки. След още една година започнах да боледувам през седмица,да нямам сили да ходя на училище или да се видя с когото и да било,а косата ми започна да окапва. Тогава наистина взех да се плаша. Майка ми също.  Водеше ме при какви ли не психолози, диетолози  и психиатри. Всички ми казваха,че ако продължавам да ям като пиленце ,здравето ми все повече и повече ще се влошава. Когато го чуех ,с тряскане на вратата излизах от дадения кабинет и си тръгвах. Исках просто да остана сама. Моето мислене . Другите можеха да се опитат да го променят,но преди това аз трябваше да реша дали искам да бъде променено.  
Глава 6
Цифром и словом на III (третата)  ми година в Испанската спрях да  пея пред  огледалото и единствените действия ,на които  тялото ми беше способно  и то пак със затруднения,бяха жизнените процеси. По това  време в училище се организираше литературен конкурс на тема ,,Животът е чудо’’.  Съчиняването на текстове не  ми се стори  като  да изисква кой знае каква физическа активност   и реших да участвам. Писах с часове,с дни. Писах за болката,за лъжливите спасителни пояси,за самотата. Колкото повече писах,толкова по-лека се чувствах. След време много хора прочетоха разказа ми ,прочетоха мен. За първи път не се чувствах сама.  Така моите   мании изчезнаха.
    Понякога,за да полетиш ,трябва да направиш няколко крачки назад,просто за засилка. А за да стигнеш до другите,да станеш част от ятото,трябва да си стигнал до самия себе.

                                                                                              Подпис: Аз-едно от врабчетата на Испанската.

7 коментара:

  1. samoubii se tupa kurva
    ne si tolko umna kolko si misli6

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ei mishko aide da ne si mnogo otworena s tiq anonimni komentari...smeshnik

      Изтриване
  2. ne mi haresva blogut ima dosta pravopisni gre6ki ne6to mai luje6 s taq pravopisna norma deto si q u4ila ama sigurno klaviaturata e sprqla i zatova :) kakto i da e nqma da e zle da se nau4i6 da pi6e6 izre4eniq ,no su6to taka nqma da e zle da poraboti6 vurhu sku4noto sudurjanie blagodarq za vnimanieto

    mejdu drugoto obi4am bob

    ОтговорИзтриване
  3. Много ми харесва! Продължавай да пишеш, отдава ти се. Не се отказвай, не забравяй тази "лекота", която усещаш. Единственият съвет, който мога да ти дам е да наблюдаваш. Ако се вгледаш достатъчно, ще намериш много олицетворения на вътрешния си свят, които можеш да използваш, за да се изразяваш по-пълноценно. Често стойността на дадено произведение идва от това как е написано, а не толкова какво е написано.
    Имаш още на какво да се научиш, но точно това му е хубавото. Търси себе си и продължавай да се самоосъвършенстваш!

    ОтговорИзтриване