Часът е пет сутринта.
Парното също е на пет.
Пижамата ми ме гледа от средата на стаята.
Казва ми:
,,Земята се върти и от инерцията се изхлузих".
Знам ,че лъже.
Знам, че й хареса да бъде събличана и хвърляна там.
Знам, че да лягам гола ми е стар, завърнал се навик
Знам, че това е моят вик.
Вик за теб.
Вик за навик.
Няма коментари:
Публикуване на коментар