Здравей! Аз съм Глория. Малката Лори от
детската ти градина. Помниш ли ? Заедно късахме лайсните от ръбовете на
креватчетата и ги използвахме за шпаги. Аз съм и онова странното момиче от
класа ти с шарената коса. Леле, тогава
половната ми беше оцветена в зелено с гранофорин,а другата половина в розаво с
фурин. По-късно започна да ме наричаш и
не само ти-,,кварталната Лолитка’’. Ходех по агитките на футболните мачове и
събличах тениската си,за да покажа колко много ги подкрепям, дори и с малкото,което можех да покажа. Също
така съм и оная,разхайтената,която избяга и забременя на 17. Пропадналата ти
съседка ,която всяка вечер се прибира с различен и в неделите пее до късно АББА
–пак съм аз. Не вярваш ? Е ,аз съм или
поне бях . Сега съм онази ,която се измори да чува какво мислиш и говориш за
нея. Сега единственият спомен за онази Лори остана
в косите ми,в плахите тъмночервени кичури . Остани с мен да поговорим за
времето и гадната ни политика-нали така правят възпитаните и порасналите?
Няма коментари:
Публикуване на коментар